Разделното събиране на боклуците в дома е тема, която ме вълнува отдавна, но едва от преди 1 година започнах да се замислям как мога да обособя място, за да изхвърляме разделно боклука, който генерираме всекидневно.

Предизвикателството идва от факта, че живеем в много малко жилище и всяко нещо вече си има място, а за да намеря ново такова, трябва да се освободя от нещо старо.

И понеже темата вече назря, усилено започнах да мисля в посока пренареждане на пространстово в шкафа под мивката, където обикновено повечето хора държат кофата си за боклук.

Вече от 1 месец си имаме кофа за органичния отпадък (старата) и кофа за всичко останало (хартия, пластмаса и метал). Стъклото си няма кофа, но шишета лесно се нареждат в празното пространство до кофите. В кофата за пластмаса, хартия и метал сложих една платнена торба. Когато се напълни, изваждам торбата за дръжките и се отправям навън. Този начин много ми помага, защото мога да свърша тази работа и после да си продължа по пътя, а платнената торба да прибера и да използвам за пазар примерно.

За съжаление това не мога да направя с кофата с органичния отпадък, на която сложих капак, за да се спре миризмата от боклука. Използвам стария метод за изхвърляне на боклук, който правехме като малки – на дъното на кофата слагам вестник и когато кофата се напълни, отивам да я изхвърля специално, а не когато излизам сутирн рано или по-късно през деня, както правят повечето хора.

Ето така сега изглежда това пространство, като изхвърлих много ненужни неща и пренаредих местата на кофите:

“Пластмасите са малко по-трудни за рециклиране, тъй като съставът им е различен и някои се разпадат по-лесно от други. Номерът, отбелязан на дъното на пластмасовия съд/продукт може да ни помогне да определим дали може да се рециклира и дали си струва да го слагаме в контейнера за рециклиране. Номерът се използва не само, за да определим дали материалът е подходящ за рециклиране , но също при пазаруване, за да избегнем купуването на продукти с опаковки, които не могат да бъдат преработени. Екопак рециклира пластмаси с кодове: 1 (PЕТ), 2 (HDPE), 3 (PVC).” – от статия на back2nature.rocks.

От нашия боклук имаше едно шише на “Хармоника” и една комбуча, чиите шишета могат да се рециклират. Те са с код 1. В света от тази рециклирана пластмаса се правят килими и полар!!!

Интересно беше, че пликчето, в което беше пакетирана полента от биологично земеделие, е с код 7. Този знак попада в графата “други” – и се рециклира много трудно. Зачудих се защо тези производители, чиито продукти се водят биосертифицирани, не помислят да използват и биоразградими опаковки за продуктите си?

Ето и една картинка, която изнамерих в нета за кодовете и техните значения и която може да ти послужи за референция:

След като официално започнахме да събираме боклука разделно, ми направи впечатление, че кофата за продукти за рециклиране се пълни бързо-бързо, а кофата с органичния отпадък може да се пълни цяла седмица.

По темата намерих тази статия за рециклирането в България, която може да прочетеш тук и да вземеш и ти решение да събираш разделно, защото не всички хора са убедени в смисъла от тази дейност.

А ти събираш ли разделно? Сподели какви наблюдения и съвети може да дадеш на някой, който все още не е обособил своето място вкъщи и търси решения? 

Предай нататък

Главната мисия на “рисунка върху плат” е да вдъхне живот на детските рисунки и да насърчи използването на текстилни изделия за ежедневните ни нужди, а не такива, направени от найлон или друг трудно разградим материал, които изхвърляме на боклука, без да си даваме сметка какво се случва после с тях. Ако искаш да подкрепиш тази кауза може да го направиш на страницата ми във Facebook или Instagram като ги харесаш или споделиш твоето мнение. Това за мен означава много!