Преди няколко години направих едно елече динозавър, което всеки който видеше много харесваше. Спирали са ме дори по улицата майки да ме питат откъде е елечето, за да купят и те на детето си. 

Тогава това елече направих от една моя вълнена пола, която бях обличала точно два пъти и която не смятах да нося повече. Платът много ми харесваше, а и беше достатъчно голям, за да успея да ушия от него елечето.

Като човек, който се занимава с шиене от повече от 6 години, имам доста парчета плат от различни проекти, които пазя, за да използвам за някои по малки детайли. Ето, че и те свършиха работа, опитах се да съчетая по цвят и материя и така се получи моя подарък за 3-годишнината на Давид. 

Това елече той носи чак докато навърши 5 години, когато му подарих ново елече. Този път лъв.

Една от моите радости в живота е да виждам, че и другите като мен обичат да подаряват подаръци, които да радват и които да отговарят на нечия потребност, желание или страст.

Така в края на 2019 година майката на Марти, който на 22-ри февруари навърши 5 години, пожела да подари на сина си едно такова динозавърче, само че яке, защото той много обича динозаври, защото ѝ харесва, защото е вълнено и защото е направено с любов и единствено за него.

Това за мен е искрата, която подпалва творческите ми идеи, сръчност и желание да дам най-доброто от себе си.

Запретнах ръкави, направих организация на времето, подготвих всички платове и кройки и се впуснах в шиваческо приключение.

Как от едно парче плат на края се създава нещо с форма – това винаги ме е грабвало в шиенето и въобще в създаването на подаръци.

Може би както при рисуването виждаш как пласт по пласт и белият лист оживява, така и при шиенето виждаш как парчетата се съединяват и стават едно цяло, което може да се облича и съблича. 

След като привърша с дадено мое произведение, винаги го наблюдавам. Оглеждам го от всички страни и се наслаждавам на свършената работа. Бързам да опаковам, надпиша и да поставя в кутията, за да предам на поръчителя.

Тази част ми е също любима. Всеки детайл е от значение, така че този, който получава подаръка, да бъде погълнат и докоснат. 

Досега не съм го казвала никъде публично, но когато шия аз никога не изхвърлям изрезките плат и конците в боклука.

Както знаеш обичам природата много, не харесвам, когато виждам как някои хора без свян изхвърлят на земята и не пазят чистота. Също така знаеш, че нещата, които правя са, за да помогнат на хората да използват платнени неща в ежедневието си, вместо пластмасови такива, за да се опитаме да намалим боклука, който правим ежедневно.

В моето ателиенце (благодаря на моята приятелка Светла, че все още приютява голяма част от шивашките ми вещи) има два големи чувала, пълни с изрезки плат – всичкото, което съм събирала през последните 2 години шиене на подаръци. 

Мислех си, че тях мога да използвам за пълнеж на възглавници.

Но за пръв път, докато шиех този подарък, събирах всичко в един буркан. Да, за направата на това яке напълних един буркан с парчета плат, които стандартно щяха да отидат на боклука. Но аз прибирах там.

Въодушевена съм да споделя, че това, което направих с тези изрезки беше да направя топчета. Това бяха текстилни топчета, които включих към подаръка и подарих, за да може Марти и неговата сестра да играят на каквото им въображението предложи.

Моята идея, която споделих с майката беше да се опитват да целят буркана с топчетата – хем игра, хем учене.

Това беше моята история за този прекрасен динозавър. Ето го и него.

Сега той топли и радва вече 5-годишния юнак, а аз се залавям за още няколко серии, че тук вкъщи има още 2 динозавърчета, които искат също да се преобразят.

И ако искаш и ти да направиш такъв подарък на някое дете, скоро ще опиша всички детайли и ще ги споделя тук и във фейсбук.