Ще ти разкажа моята история за една случайна среща, един мил спомен и една лична поука.

Заедно с Мария Ангелова – фотографът на първите ми ръчно изработени текстилни изделия и на мен в ролята ми на шивач, отидохме в парка, за да направим няколко снимки на готовите чанти. Вече подготвях материала за сайта и нещата бавно, но славно се предвижваха напред. Беше слънчев, топъл и спокоен пролетен ден. Направихме няколко много красиви кадри на един съхнещ пън в блатото. Поисках от Мария да направим една последна снимка на всички чанти заедно с идеята точно тази снимка да поставя на заглавната страница на страницата на miloky във фейсбук. Оказа се, че нямаме достатъчно пълнеж за всички чанти, а празна чанта до останалите пълни хич не се връзваше.

Ето точно такива ситуации мнооого обичам!

В този момент видях как към нас се приближава един възрастен човек, който ходи бос по ръмбестия асфалт и който си носи якето в ръка. Ами да, извиках аз наум. Казах на Мария, че срам не срам отивам да помоля този дядо да ни услужи с якето си за няколко снимки. Тя, естествено, се усмихна в знак на съгласие.

Когато се приближих до дядото, започнах да му обяснявам какво правим с молбата да ни услужи с якето си. В един момент той ме прекъсна и каза на развален български: “Нищо не разбирам!”. О-о-о не…не стига че едвам изрекох всичко това и се престраших да го попитам, ами сега пак наново и то на английски…Този път бях доста по-кратка. Човекът с охота подаде якето и доволни с Мария направихме и последните кадри.

След като приключихме отидох да върна якето и тогава се заприказвахме. Моята любима част от едно запознанство с възрастен човек започна. Винаги има какво да научиш, какво да ти разкажат от миналото. Дядото се казва Роджър и е бил женен за българка, която обаче избягала в Америка с някакъв американец. Той си живее сега тук и много му харесва. Доколкото запомних е немец. Личеше си, че обича живота, разказа ни за джаза, който слушал по време на Втората световна война и жените, които срещал през живота си.

И сега като пиша се сещам колко мила и приятна беше тази случайна среща, която ми помогна да изляза от зоната си на комфорт в името на целта ми.

Това е и моята поука – да не се страхувам и да преследвам идеите си, независимо от обсотятелствата.

Хей, хей, хей...

Не пропускай новите ръчно направени изделия и доза творческo вдъхновениe директно в електронната ти поща.

Успешно се записа за бюлетина!