Едва ли са много хората, които стават от леглото преди 7 часа в събота сутрин. Но за такива нетърпеливци като мен, които се събуждат рано, премисляйки планове и идеи, това е май разбираемо?!

И докато лежах в леглото, съзерцавайки бързащите тъмни облаци над мен, усетих леко земетресение. Пулсът ми се увеличи и стоях в очакване дали ще продължи или е било лек трус.

Размина се.

Този трус ми даде повод да се замисля какво бих направила, ако земетресението продължи и трябва да се евакуираме? А какво бих взела със себе си освен, разбира се, Давид?

Предполагам, че всеки си спомня какво са ни учили в училище:трябва да застанем под рамката на вратата или пък да се скрием под масата, да не използваме асансьор, да стоим далеч от падащи и люлеещи се лампи и др.

Ами личните вещи, документите, нещо безценно и много лично или някакви лечебни мазила или природни лекове, които са от първа помощ, ключoве за колата, къщата, вилата, телефон… Може би всеки ще каже, че няма нищо по важно от живота и ще тръгне с децата, съпруга или съпругата и ще бяга надалеч.

Но аз пък си мисля, че човек е хубаво да е подготвен за всякакви систуации особено такива, които застрашват живота ти или собствения ти дом.

Спомням си, че един месец преди да отида да родя си бях подготвила една чанта с необходимите дрехи, принадлежности и докумнети за родилното – така както прави всяка една родилка. Защото никога не знаеш в кой момент това малко човече отвътре ще реши да излиза на бял свят.

Та, да си дойдем на думата…реших, че ще направя един несесер с цип, в който ще могат да се сложат най-важните за теб неща и който да вземеш със себе си в екстремни ситуации. А през останалото време може да използваш за пътуване, когато тръгваш на ваканция, и винаги да е готов и зареден. Несесер, който да побере хем най-необходимото, хем да е компактен и да можеш само да го грабнеш, да пъхнеш документи и да тръгнеш.

Започвам да го конструирам:)

А ти очаквай скоро и снимки с моето предложение, цена и размери …